“Книгата е прозорец към света” – колкото и банално да звучи тази фраза, с времето се е затвърдила истината, която се съдържа в нея. След като прочете една книга, човек се променя вътрешно, дори без да го съзнава. Независимо от жанра, самият процес на четене обогатява четящия – дали с информация, дали емоционално, човек става с една идея по-различен от този, който е бил, преди да посегне към тази книга.
Прозорец към външния свят – излизаме извън границите на дома си, посещаваме далечни и близки, познати и непознати места, срещаме различни от нас хора, наблюдаваме странни, страшни или очарователни явления… Неизчерпаеми са знанията, които придобиваме, само с отварянето на една географска енциклопедия, например. Ами историята? “Без история няма бъдеще” – поредното клише, което никога няма да бъде оборено. Книги за велики личности, решавали съдбата на различните общества през вековете, винаги ще са полезни за всеки, който се вълнува политиката, изкуството и т.н.
Прозорец към вътрешния свят – толкова малко знаем за човешките емоции и душевност, че всяка една книга на тази тематика, е безценен източник не само на информация, но и възможност за получаване на чисто емоционално удовлетворение. Учи ни да задаваме въпроси, да търсим отговори, да анализираме хора и ситуации – с две думи, учи ни да живеем. Художествената литература пък е благодат за човешкото въображение – комбинацията от изживявания и жаждата за още – това е най-прекрасната зависимост, която може да развие четящият човек! Колкото повече четем, толкова по-малко подражаваме на околните – това е, защото вече имаме достатъчно силна собствена индивидуалност, за да ни се иска да приличаме на някой друг.
Във времето на технологиите книгите остават незаслужено на заден план. Не отричаме ползите от компютъра, таблета, телевизора и всеки друг начин да получаваме информация по електронен път. Но трябва да напомним за вредите, които всяко едно лъчение, всеки един екран може да нанесе на човешкия организъм, колкото и неусетно да става това. Книгата може да е винаги “под ръка”, без да се нуждае от електричество, зареждане, батерии и пр. зависимости като електронните си “роднини”. А и нищо не може да се сравни с удоволствието от шумоленето на страниците и миризмата на печатарско мастило и хартия, но това е известно само на четящите хора! Паралелно с това чисто физическо усещане, книгата държи умът буден, паметта работи, човек става по-сигурен и умел в общуването с околните, защото четенето на книги неусетно увеличава речниковия запас и обогатява изказа. Житейските ситуации, с които се сблъскваме, вече са описани в някоя книга и, ако сме я прочели, много по-лесно бихме се справили с всяко едно предизвикателство. В това се съдържа смисълът да прочетеш книга. Ти си единственият, който може да си направи този подарък – да отвориш книгата и да оставиш богатството, което се съдържа в нея, да стане част от твоя умствен и емоционален багаж.
Добрата, старомодна книга, може да бъде символ и на домашния уют – представихте ли си веднага чаша ароматно кафе или чай, дъждовен следобед и топла стая, в компанията на любима книга…?! Богатството да можеш да четеш и да осмисляш прочетеното, да го прилагаш спрямо собствените си виждания, в ежедневието, в работата, в общуването – това е богатството, което никой не може да ти отнеме! А ти можеш постоянно да го увеличаваш, отваряйки поредната книга!