Всеки любител на книгите знае, че извън клишето, че четенето на книги ни дава повече знания, то ни помага и да израснем – да станем по-разумни, емоционално по-зрели и психологически по-устойчиви. Въпреки че, само четенето не помага за сдобиването на такива качества. Прочетеното, трябва да бъде осмислено и приложено на практика в живота. Страстните читатели, които обичат аромата и шумът на страниците знае, че всяка книга ни дава възможността да научим много нови неща, да изследваме нови светове и идеи. Само че, значението на четенето далеч не се изчерпва само с тези ползи. Ако се замислим, то ни дава още толкова много. Единственото което трябва да направим, е да си изберем книга според нашите предпочитания и да я отворим.
Когато четем, ние по един или друг начин се опитваме да свържем събитията, емоциите, преживяванията и героите с нас самите. Резултатът е не само това, че се оказваме напълно погълнати от книгата, но и самата история ни кара да се замислим и да осъзнаем как бихме реагирали или бихме се почувствали ние в такива ситуации, които все още не са се случвали в живота ни. В този смисъл книгите ни помагат да разширим хоризонта си, да преосмислим това което обичаме и което мразим, това, което би ни накарало да се почувстваме щастливи.
Четейки, ние имаме привилегията да изживеем влаганите с години труд, емоции и знание от автора за изключително кратко време. Със сигурност писателят не създава литературната си творба за един ден. За него това означава много усърдна работа, разбиране, натрупване на преживявания, информация, опит и във всички случаи много трудности, докато накрая се получи книга.
Интернет, драстично промени навиците на много читатели. Сърфирането, чатът, гледането на видео, четенето на глупави безсмислени коментари, е един много лесен начин за информираност. Чрез Интернет, хората се движат по плоскостта на най-малкото съпротивление. Затова го харесват и предпочитат пред книгите. Четенето, изисква концентрация!
Това е едно от ценните качества, което придобиваме четейки книги. Съсредоточаваме се. Когато четем, мозъкът ни се тренира да фокусира вниманието ни върху книгата и върху това, което четем.
Когато четем, ние се изпълваме с емоции. Защото, докато четем, рисуваме картината на текста в главата си. Именно мозъкът се ангажира с всички емоции, които преживяваме четейки. Това е и причината, някои хора да развият зависимост към книгите. Изпитвам гняв, когато някой от лошите герои, постигне пъкления си план, а добрия човек пострада. В същото време, на обратната плоскост, се изпълваме с радост и задоволство, когато доброто победи злото. В този ред от мисли, четенето може да ни накара да се почувстваме щастливи, тъжни, обичани, наранени, предадени и т.н.
Повече от сигурно е, че четенето развива нашата памет. Има много неща, които ни се налага да запомним, когато четем. Ако не запомним имената, местата, кой кога какво направил в началото, то ние няма да разберем напълно написаното. И все пак, всяко зло за добро… Едно повторно четене, преоткрива фабулата на сюжета в нова светлина. Така че, следейки и запомняйки сюжетната линия, тренираме мозъка и паметта си. Мозъкът задобравя, става все по-способен в запомнянето на разни детайли. И това, е изключително полезно за ежедневието и за живота ни по-принцип.